Доста филми. Сигурно за това не ги гледам и без тва са ми достатъчни истинските ... Кактус бате ... е като някакъв сапунен сериал всеки ден ... само ,че от ония дето нямат свършване и ги дават по 15 часа. Вчера баща ми стана на 50. Най-готиния човек на света. Пълен с енергия за още 5 пъти по 50 да изкара. Иска ми се да съм като него. А бту стигнах до заключението ,че Земята е ад. Тук всички сме грешници : ) ) ). От една страна тва е яко щото всички сме еднакви само дето някои не го осъзнават. Но пък цял живот си е бая време. После още 1 и още 1 .. и така .. а аз имам чувството ,че съм за 2ри път на Tyk, явно съм доста мързелив :| . А бе филми .

А бе , когато си мислиш ,че всичко върви по план и ще се подреди и както си сигурен в някви чувства и изведнъж всичко рухва и целия ти свят не струва нищо и почваш да се мислиш и ти за същото.Кофти е.Една годинка като се замисли човек е много. Израстваш , още един рожден ден , още една Нова Година , още празници , все още същите лицемери и неосъзнати хорица.Ако можех да връщам времето назад или да го превъртам напред ... да ама мечтите са хубаво нещо и най-важното е ,че са безплатни. Ама и ми писна от тоя смешник.Както и да е ,аз съм търпелив човек. Питам се също така : Аджеба наистина ли съм толкос добър или само си мисля така. А може би съм някъв използвач.Защо викам хората само когато имам нужда от тях или ми е скучно. Тия неща не ми харесват. Трябва да почна да чета книжки. Крайно време е. Трябва да си намеря някоя наистина интересна която няма да ми скучна... има ли такава :( . А за нея ли питате? Няма смисъл. Дори не заслужава вниманието ми. Тъпа наивна самовлюбена овца. Е за такива неща най-мразя /да съжалявам. Чувствам се като пълно дете, момиче, а бе нещо много нисшо :D. А и защо всички искат да се справят сами ??? Предлагаш им помощ - не мерси искам сама да се справя. От кое бе брат? От себе си ? Смешно и наивно е като си мислите ,че съм толкова тъп .А може би аз отново разбирам нещата по друг начин. Така е аз съм си виновен ,че така нехая ... донякъде... а бе ,изцяло! Та все пак си чакам човека , което ще ми промени мисленето със нетърпение , въпреки ,че имаше вече едно такова нищо , че не беше много реално пак си остава хубав спомен и не съжалявам. А за този ден има само една думичка - незабравимо :) 22.05 винаги ще се помни с нищо не се заменя и няма ! Няма описание всичко е там и се пази със една специфична усмивка : ) ). А колкото до поредния провал ... бях леко изненадан , но след 5 мин. не чак толкова. Ще опитам и другия 'вариант' ,но май ме чака същото. Та тогава ще се отрека от сънищата ЗАВИНАГИ ! ХАХА та то ако беше толкова лесно щяха да се предотвратяват войни :). А да и да не забравя утре 11h @ Cactus

Ако сте родени след 1995... дори не трябва да четете това, а дори да го направите, не трябва да взимате страна и да отговаряте с безпочвени коментари.

Просто защото сте родени през '95, не означава, че сте 90's kid !

Не е като да помните когато даваха за пръв път Алф по Канал 1 или Ефир 2.
Съжелявам, но няколко несъзнателни години през 90-те не ви спрягат в тази категория.

============================================================
===============


Вие сте 90’s ако:

Помните да сте гледали по телевизията:
-Aquilla(Акуила)
-Алф.
-Неделните детски по Канал 1.
-Beast Wars(Войната на Зверовете)
-Captain Planet(Капитан Планета) по Ефир 2.
-Animaniacs
-Алф по ефир 2
-Началото на "Дързост и Красота" biggrin.gif
-Сериала "Кунг-Фу" по Канал 1
-Една от първите 3D анимации "Презареждане", излъчвана по Канал1.
-
Можете да довършите изречението "Аз съм си аз, ти си...", което беше универсален отговор на всяка нападка.

Залептяли сте си лепенки от дъвки и други, по хладилника или гардероба.

Помните:
-Когато президент беше Жельо Желев
-Спасители на плажа.
-Конструкторите Lego и Atco.
-Cro, по старата Нова Телевизия

Когато си струваше да ставаш рано Неделя сутрин, за да гледаш анимации.

Вашите са ви купували "Шоколадови Яйца" Киндер Сюрприз. Някаде там, все още си пазите колекциите от Акули, Пингвини и т.н.

Все още несъзлателно казвате "ПЪК" след изречението, дори да не се връзва... пък!

Събирахте си албумчета с "Миришешти Картинки" и разменяхте с приятели. Всъщност почти всеки имаше колекция с такива.

Когато всичко се ореждаше със:
-онче-бонче, счупено пиронче
-камък, ножица, хартия
-ала-бала ница

Да ритаме топка беше ежедневие.

Подчинявахме се на родителите си, за всичко. Без претенции! Те винаги бяха прави.(и наистина бяха)

Слушахме радио по цял ден и ако пуснат любимата ни песен, винаги бяхме в готовност да я запишем... на касетка.
Помните когато Sega Genesis и Super Nintendo станаха популярни.

Помните оригиналното Game Boy.

Събирахме се цели компании, да играем на Nintendo. Така и не ни омръзваше. Sega Mega Drive беше нещо ново, модерно, скъпо и недостъпно. Мечта за всеки! Всъщност сме ходили в игрални зали за да играем Sega!


Помните когато даваха по телевизията:
-Приказките на братя грим, анимирано.
-Чип и Дейл, спасителен отряд.
-Оригиналните Power Rangers, Mighty Morphin
-Гръм в Рая

Помните когато Yo-Yo бяха готини.
Майките ви са ви чели много книжки с приказки, които все още са някаде там, съхранени.
Поните старите банкноти, ледените сокчета, топчето "Терминатор"..

Гледали сте:
-Първия Батман
-Аладин(1001 Нощи)
-Оригиналните Костенурки Нинджа
-Улица Сезам

Помните близалките пръстени.

Помните когато всичко беше "Върхът!"

Излизахме с касетофон на батерии на рамото, за да слушаме музика в квартала. Беше Върхът! Всички много се радвахме да играем на най-различни игри, докато слушаме музика.

Викахме "Сладкодумка", "Дама Пика", "Съпунчо" и т.н.

Готините значки със закопчаване тип "Безопасна Игла".

Имахте поне едно Tamagotchi и го носихте навсякаде.


Компютрите бяха онези неща, на които леличките в офисите работят.

Гледали сте оригиналните версии на:
-Iron Man
-Super Man
-Fantastic Four
-Spider Man


Вярвахте в Дядо Коледа и сте му писали писма, а някои от вас(като мен) все още вярват.

Гумените Мечета

Танцът Макарена

Големите монети от 10 лева.

Всеки гледаше анимациите на Disney, по Канал 1 и по-късно по Нова Телевизия.

Уокмените бяха готини и всички искахме да ги имаме.

Познавате света, преди чалгата.

"Говори ми на ръката" . . . достатъчно

Тези от провинцията мечтаха да отидат на McDonald's и за страхотните играчки от McDonald's.

Играхме си на въртележките и люлките по площадките.


Преди data.bg . . .
Преди Internet & Skype. . .
Преди mp3 плейърите и iPod-ите . . .
Преди PlayStation2 и X-BOX . . .
Преди Spongebob . . .
Преди да застрелят Tupac.
Светещите маратонки бяха готини.
Наемахме VHS касети, не DVD.

Когато билетчето в рейса беше 0.20лв(200лева стари пари).
Когато си записвахме неща от телевизията на касети.
Играхме навън докато се стъмни и родителите ни не ни приберат! От сутрин до вечер. И през цялото това време никой не можеше да разбере каде сме, представяте ли си?
Нямаше мобилни телефони и скайп. Ако някой ни трябваше, отивахме до тях и го викахме! Или по домашния телефон.
Ядохме череши и ябълки от дърветата в квартала.
Жаден си? Хайде до чешмичката!
Пръскахме се със спринцовки или изразходвани бутилки "Веро", напълвани многократно от кварталната чешмичка.
Вечерта беше времето за Жоменка/Криеница!
Стражари и апаши.
Картошка, Народна Топка, Судже, Истината или Риска, Ръбче... само част от игрите, които изпълваха ежедневието ни.



Уей бак...

И от кога птичките пеят и през нощта?

Дни

Странно, как след един шамар и удар над корема ,човек се замисля над нещата , за които не би се сетил никога през живота си. Излизаш навън и на къде?Нямаш никой на който да споделиш да се оплачеш , а да ето той може би. Нее сигурно вече му е дотегнало от теб, а и в момента със сигурност има друг ангажимент. Отиваш на спирката и чакаш. Никой рейс не е за теб. Няма го. Дори не знаеш защо си там. Къде да отидеш. Може би на мястото където винаги отиваш ? Не , разбира се , отново ще те настигнат онези идеали и семейни ценности , онези ,които се повтарят. Все пак продължаваш да вървиш и минаваш покрай завода , който всеки ден виждаш .А някой път замислил ли си се за хората вътре ? И изобщо има ли ? Какво има там? Не! Кого го интересува? Сядаш до оградата със качулка на главата. На половина захлупена. Нали трябва да си модерен. И изведнъж от очите ти излиза от онова нещо, прозрачното , онзи символ ,който не е присъщ за теб. Сълза. И тя не породена от болка или страдание. Да. Виновен е онзи смъртен грях. Породена е от гняв, омраза. Избърсваш я бързо, за да не видят лелките минавайки със странните си погледи, а сякаш искаш целия свят да разбере за теб. И ето пак. Продължаваш да вървиш и отново разбира се незнайно на къде. E да , ама да стоиш на едно място не е филм. Хващаш първия тролей и накъдето и да е все е в градът. Слизаш и се надяваш да видиш познато лице. Защо ли? Ако знаеше отговора може би дори нямаше да го искаш. Отбиваш се в обичайното магазинче 'Дюнерите' , което всъщност не се казва така , а и надали някой знае наименованието му. След сандвича ,естествено си и жаден ,ама кой да мисли. Добре ,че са ти останали стотинки та да си купиш една 'Аспасия' . Да ,ама май няма да стигнат.В търсенето чуваш групичка, нещо си припяват. Не. Направо си пеят. Изгледжда ,като ,че ли са от 'онези' дето те първа настъпват във възраста - тинеджърки. А на теб са ти смешни дори има лек хейт. Лигли. Е да ,ама не . Прилъстени са от онази заразителна песен. Пеят. Всичките.В същия момент броиш монетите 'Дали ще ми стигнат?'Обръщаш се на дясно и виждаш причината.  И ти прилъстен от песента даваш стотинките на човека и за да прикриеш онова чувство на несъжаление вдигаш палец в знак на съгласие на песента. Виждаше се радостта в очите му от подминалата го групичка ,че си припява. Човечеаца просто си изкарва пари с китарата и тази доста стратегическа песен. И ето първата идея пристигна. Онова място там , онази вечер. Вече си там и спомените те обгръщат. Сякаш тогава беше скоро а и не беше. Дам , виждаше радостта в очите й ,че тя в момента е с теб, че ти не я излъга, чуваше как иска да ти говори с часове , а на теб не ти омръзваше и даже ти харесваше. Но нямаше как да й кажеш какви са ти вълненията и чувствата ,а и ти не беше много сигурен в тях, но го искаше и все пак можеше да опиташ. Дори имаше втори шанс. А този път защо не го направи? Когато беше убеден, когато го желаеше ? Наивност и страх! Та тя няма да чака цяла вечност. Но си сигурен ,че следващият път ще го направиш със сигурност. Но е късно. Разбираш ,че вече няма смисъл от мили думи ,целувки и прегръдки. Тя вече си ги има, ама не и от теб. Можеше да са. И сега какъв е шанса да я срещнеш отново там където си и ти ? Никакъв ! Или 1/365 , вече дори изминаха два от тях. Нещата , които намрази - 'него' и страхът. Можеш да обвиняваш само себе си. И всичко това във онази улица , когато ходехте двама . Не за ръка , въпреки ,че двамата го желаехте ,но достатъчно близо. Ето ! Първия познат фейс. Да тя е определено. Седми клас си го спомням доста добре. И тя ме позна също , но и двамата не си казахме едно нормално 'Здрасти , не съм те виждал от ...' А никой не знае защо. Продължаваш по същата улица и си спомняш всяка една реплика. Точно реплика си е. Тогава и двамата играехме. Играехме себе си в най-добрия ни вариант. Започваш да наблюдаваш хората. И какво има всеки един от тях? Душа? Не. Това е клише ,а и не можеш да го пипнеш. Тяло. Да , май, това ще да е. Всички го носим искаме или не. Заглеждаш се в един мъж. Да , той иска да изглежда точно така . Сигурен е в себе си. Както по филмите. И се радваш за него. И продължаваш да вървиш, всъщност не си спирал. Близо си до онова място където сте седяли и неосъзнато сядаш и ти , този път от умора ,а и виждаш чешма, жаден си от онзи сандвич и той се обажда. Боже, какво ли слагат там. Ето още два познати фейса и отново не ги поздравяваш. Защо ли?Няма да изгубят особено много от един спестен разговор от типа 'Здрасти!На къде?Чао.' или да се чудиш какво да им кажеш освен 'онази' тема, така ,че ги пропускаш и вървиш напред. Отново онзи кадър се върти в главата ти , дори не се е отделял от ума ти, винаги ще е с теб , не можеш да му избягаш. 

Някои хора казват ,че съм ужасен човек, но не е истина.
Аз имам сърце на младо момче - в буркан на бюрото ми.

Кой?

Първи блог,  първи поуст (може би е пост не знам) , както първата книга , първата целувка първ... може би, дали ... едва ли ?! Кой знае.Въпроси , отговори.
Банални до небесата.Koго го интересува.Важно е заглавието  и небето да е синьо ,ама наистина синьо, а останлото ... то не е от голямо значение. Трябва ... дори и с цената на живота си все пак небето трябва да е много синьо. Хмм ,ама то кого го интересува дали е синьо освен гълъбите, часовниците , пингвините и локвите?А да! И да не забравяме и розовата лисица! Е случва се все пак не всеки иска да е като тях.