Извинявам се именно на себе си ,че се забравих.

Вечността е кратка.

Съжалявам - но не.

Общо взето началната страница изглежда много зле.
Грозна отвътре.
Нелепа на пръв поглед.
Смешна на втори...Заблудата живее.
Смятай.
Заблуден съм и аз и света ... и моя свят.
Донякъде.Това 'някъде' свършва. Нали!?
Мисля ,че всичко е до усещане ,а само
едно нещо усеща най-правилно. Ключ ли ?
Няма! То е отворено.Просто трябва да почукаш най-учтиво.
Но внимавай със втората стъпка да не паднеш и да се озовеш в отсрещната врата.
Въпреки ,че и там съществуват пеперуди.Само ,че трудно се разпознават,
а не са едни и същи.

Нашият ден -
вечност за еднодневката.

Не знам какво ще се случи утре.
В по-следващите дни също.
От тук. Няма нищо случайно.
Не се повтаря. А всичко се върти. Кръг.
Ако не са и девет.
Мразя. За пореден път.
Обичам. Колкото гласовете просто да шептят.
Ритъм.
Спад, падение, затишие - няма спасение.
Ритъм.
Възвишение, скок, промяна - просто решение.
Почти. Както и времето почти съществува.
За малко. Малък е и светът.
Своя свят споделям. Но не разделям.
Нито пък раздавам. Поне за сега.
Остава само надеждата за резултата.
А колкото до самотата. За нея няма надежда.

Е СМЯТАЙ !

Ако не тогава,
то НИКОГА !

Easy.



by Enira.

Излъгах се.Даже два пъти.
Ако не са и повече.Жалко.
Въпреки всичко и това ,че котарака е безследно изчезнал, днес е прекрасен ден :).
Все още помня онези думи в онази вечер.Хубави неща се случиха и тогава.Лента.
А какво ли значи да се откажеш да правиш нещо?Да се откажеш да действаш по дадена мисъл. Със сигурност ли съм разбрал ,че ще си загубя времето просто:?
Вода.Течение. И колкото се може повече вода.
Няма значение. Всъщност има и то голямо ,но при тези обстоятелства май така му се придава - това. И все пак ще спомена тези последни думи.
"Действай! Всичко зависи само от теб! Действай!"
И отново идва онова друго също толкова хубаво изречение. Няма нужда да го чета. Помня го много добре.
"Ако едно нещо е невъзможно да се случи , то няма. Но ако се случи два пъти ,задължително ще стане и трети."

Все пак ... все пак знам как ми е името.
Да, със сигурност даже.
И определено думата която искам да кажа от много време е "Искам!".
Много.
Много.
Колко неща може човек да открие в себе си не е истина.Даже!
Не е истина колко не е истина.
Не мога да повярвам.
Ще трябва.И не само в това.
Отново мисълта за записването.След време (въпреки ,че то ПОЧТИ не съществува) ще трябва да се записва и по друг начин.
Просто 'трябва'.Още една хубава думичка.
И още много ,които не знам ,а ще
'трябва'?
Понеделник звучи добре за едно начало.Въпреки ,че в повечето случаи не се случва това,
което искаме.Тогава защо искам ?Е, отговора почти веднага е ясен -
Светът е прекрасен :)
Да, да и ще ги погледна още един-два пъти ония гадни закони ...
Хубава изненада в почти 2 часа през нощта да ти звъннат
и да те питат дали ти се ходи някъде.
Приятно.
Е май приятното започва не от понеделник :).Така де .. силно да се надяваме.
А да и да не забравя.
Христос Воскресе!

Тежестта от ляво ,а
умът в дясно.

Да ме прощават горките едноклетъчни.