Няма нужда от извинения :).
То не черно то просто е тъмно.
КОлко усилия са необходими да се прозрее.
А звучи.
Сякаш не чуваш собствения си глас във всяка мелодия.
Ама природата е кучка !
Просто ви го казвам.На вас , гласове.
Пак портокали.
Все пак трябва да попитам как се сервира мозък.
Мисля ,че може по всякакъв. Бурен смях.
И задуха вятър в тъмното. А тъмното по-тъмно ли е когато навън е тъмно и са по-тъмни дърветата?! Отново смях.
Отново напомня нищото. Цялото нищо.
Щото е нищо. А в него има ли?
Кой се пита питам аз?
Тупти отново. Защото искаме.
Тя те кара да искаш.
Първи урок.

Краставици.Кисели.
Горчи удоволствието от сладостта на освободения ум.
Аз предлагам да посолим цялата манджа и да изядем жилираните бонбони.
Смятай.
Сърдя се. На портокалите ,които се впръскват в главата ми.
Извеждам един факт от това ,обаче. Няма как да не обичам ягоди.
Какво като са неозрели ,нали са червени.
Покер тайм.

Доста неща не съществуват.
Вече не знам какво да чувствам.
Не мога да ги преброя.

ЗА ЧУВСТВАТА ГОВОРЯ БЕ!