kиселяЩина!~

>:]

неделя, 31 януари 2010 г.

петък, 29 януари 2010 г.

Как ли би изглеждало един човек да крие лицето си,
очите си ...
от всеки , въпреки ,че той си говори с тях,
но просто не се издава на показ ...
а после ... да гледа всеки един ...
с пълен поглед...
широко отворени очи,
съвсем леко приближени едно до друго,
с големи кръгли зеници и просто ...
да ти се усмихва ...

като котарак :)
и да запомня всяко едно лице...
човек , предмет или каквото и да било така,
че да остане в съзнанието му
и да си изгради представа ..
за душата му
само по облика и външният вид ?
Какво би го накарало за да го направи ?
...
Какво може да накара този човек да промени това в себе си ?

А дали има хора всъщност ? Или всичко е въпрос на въображение ? Виждаме ли това което ни се искаме или, че имаме чувството че виждаме ? А задавал ли си е някой въпроса : Какво видях днес ? ...

Винаги ли ?

Та в приказката се пита -
"Твърде дълго ли е 'Никога'?"
Някой , ако знае отговора , да си каже ...
Сега!
... Е явно ... аз пък може и да знам .. или просто ще узная!
А 'Винаги' ? ... Ако съдим по онази хубава поговорчица 'Нищо не е вечно'
,значи и 'Никога' не е вечно. Означава ли това ,че "Вечността никога не е вечна ? Тогава защо има такава дума ??? Добре де , измерва някакво време... и кво от тва ? Кой е доказал ,че има време ,че има секунди .. има ли един огрооомен часовник ,който отмерва времето на целия Свят ? А ако се счупи или просто спре ... кой ще го поправи ?А дали можем наистина да пътуваме във времето ?Кой е времето изобщо ??? А дали само при нас има време ?
Е ... хайде лека нощ ,че и без това пак стана 1:30 ...