Не знам какво ще се случи утре.
В по-следващите дни също.
От тук. Няма нищо случайно.
Не се повтаря. А всичко се върти. Кръг.
Ако не са и девет.
Мразя. За пореден път.
Обичам. Колкото гласовете просто да шептят.
Ритъм.
Спад, падение, затишие - няма спасение.
Ритъм.
Възвишение, скок, промяна - просто решение.
Почти. Както и времето почти съществува.
За малко. Малък е и светът.
Своя свят споделям. Но не разделям.
Нито пък раздавам. Поне за сега.
Остава само надеждата за резултата.
А колкото до самотата. За нея няма надежда.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар