Няма нужда от извинения :).
То не черно то просто е тъмно.
КОлко усилия са необходими да се прозрее.
А звучи.
Сякаш не чуваш собствения си глас във всяка мелодия.
Ама природата е кучка !
Просто ви го казвам.На вас , гласове.
Пак портокали.
Все пак трябва да попитам как се сервира мозък.
Мисля ,че може по всякакъв. Бурен смях.
И задуха вятър в тъмното. А тъмното по-тъмно ли е когато навън е тъмно и са по-тъмни дърветата?! Отново смях.
Отново напомня нищото. Цялото нищо.
Щото е нищо. А в него има ли?
Кой се пита питам аз?
Тупти отново. Защото искаме.
Тя те кара да искаш.
Първи урок.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар